Историческият хълм "Царевец" гр. В. Търново

Историческият хълм Царевец е заобиколен от 3 страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. От кулите е запазена само една, наричана днес Балдуинова кула. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули. Хълмът Царевец е обявен за архитектурно-музеен резерват.

Крепостта на хълма Трапезица е била втората по значение след тази на Царевец. През ХІІ-ХІV в. тя била наричана “Славният град Трапезица”. Укрепена със здрави крепостни стени, следващи скалния венец над Янтра, тя също е била плътно застроена с жилища. Издигнати били и 17 храма. В тази крепост е бил разположен манастирът “Св. Иван Рилски”, в който през 1194-1195 г. са пренесени мощите на рилския чудотворец, съхранявани там почти три столетия. Именно от столицата на Асеневци култът към българския национален светец надхвърля пределите на царството, за да добие общоправославни измерения.