Дряновския манастир

Манастирът е основан по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Воин от Потука в Търновград (1197-1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под крепостта Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. Първоначалното му разположение е на 2 км. северно от сегашното, в местността "Малки Св.Архангел", точно срещу пещерата "Андъка".

През страшната 1393 г. турците обсаждат Търново и помитат всичко по пътя си, като не пожалват и манастира и го изгарят до основи.

През 16-ти век родолюбивите българи от околността отново възстановяват светата обител. Този път и избират друго място – в местността "Голям Св. Архангел", на отсрещния бряг на реката, но участта и на тази обител е същата. За пореден път и вече на сегашното си място Дряновският манастир е изграден към края на 17-ти век.  Манастира става един от най-големите книжовни центрове през Възраждането.
 По това време  игумена йеромонах Пахомий Стоянов, дейно се включил в подготовката на Априлското въстание. Той, заедно с Васил Левски, Матей Преображенски - Миткалото и дряновския революционен комитет, изградили в манастира солидна база за подкрепа на четите в Северна България. Били построени специални хамбари, в които се събирали храна и оръжие за четниците.

На 29 април 1876 г. в манастира влиза четата на поп Харитон и Бачо Киро – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Но турските войски ги усетили и обградили. Девет дни продължила героичната съпротива на 195-те четници и 5 000-та турска войска. От въстаниците едва 47 успели да избягат, останалите намерили смъртта си там. Манастирът бил напълно разрушен, само църквата стърчала полусрутена. Изгоряла цялата манастирска библиотека.

Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 г. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът, Пахомий Стоянов, отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. 
На мястото на по-малката църква се изгражда мавзолей, представляващ параклис с костохранилище и статуя на въстаник.

Постепенно към края на столетието Дряновския манастир се превръща в религиозно и културно средище и една от най-големите и добре устроени обители в търновския регион.

Съвременният манастир е една от десетте най-почитани светини на Българската православна църква, Национален паметник на културата и отправна точка за много туристически маршрути. 

 Дряновския манастир е открит оригинален препис (петият по ред след Котленския на Софроний Врачански, Жеравненския, Кованлъшкия, Тошковичковият) на Паисиевата история.


Храмовият празник на манастира е на 8 ноември.